Мъгла
Ти и аз някъде, без да знаем защо.
Как се срещнахме в тази мъгла...
Сякаш търсим изгубена в нея любов
или хвърлена в облак тъга...
Листопадът вали над смълчания град,
крачим в буйна от чувства река
и неказани мисли се гушат от хлад -
да запалим със устни студа...
Пътят ни е последният жив романтик...
пейката от надежда е тук.
Не се виждам – потъвам във твойте очи,
думите ми отлитат на юг...
Ще позъзнем в сълзи, ще накъсаме смях,
ще нацепим от рани дърва...
Зимата във сърцата е само от страх,
а в прегръдките е пролетта.
Във мъглата вървим, с теб ръка за ръка
и не виждаме пътя напред,
а във ехото ни, виж запя есента...
вятърът луд наду жълт тромпет.
© Михаил Цветански All rights reserved.
