Jan 16, 2020, 11:25 AM

Мъгла

  Poetry
742 1 5

 

Мъгла, неземна роба,

облякла в бяло днес града.

Дали не си прокоба

или се стелеш просто, хей така.

 

Мъгла, небесно мляко,

кърмилка на дървета голи.

Не си ли бяло злато,

облякло тънките тополи.

 

Мъгла, воал на фея,

замрял в поклона ѝ пред Бог.

Не си ли ти ромфея*

на прах, разбита от Сварог**.

 

Мъгла, лирично чудо,

застинал полет на поет.

Аз твой съм, нежно чудо,

в тиха белота заклет.

 

 

_______________________________________

 

-*ромфея- Ромфея е железен меч за две ръце – част от тракийското пехотно въоръжение.

 

-**Сварог- Сварог е предполагаемо славянско божество, аналог на гръцкия бог-ковач Хефест.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...