Nov 17, 2023, 7:39 AM

Мъгла ...

  Poetry » Civic
783 1 0

   Мъгла обзема ни полека

           Сетивата спят  !

 От  години тя се наслоява

 Диханието отровено на този гниещ свят

    В неведение духовно то се изразява

                                    

   Унищожиха постепенно българската мощ!

      Културата ни сринаха  в жълтопаветия

   Съсипаха децата ни да се зомбират ден и нощ,

    а народа някак да живурка в безхаберия !

     

            Мъглата стели се  и сетивата спят !

       Като гигантска паяжина тя се наслоява!

      А лъжите в кривите огледала растат

   и в духовно  затъмнение се прекрояват !     

 

        Нито полъх ! Нито пък потрепване!

     Заспало всичко е в очакване на нещо .

               Т  И  Ш  И  Н  А

 Тя само ни напомня днес за сътворението,

               а в душите ни е ледено студено !!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...