Oct 2, 2011, 2:53 PM

Мъгла и гарван

1K 0 1

(хайбун)

 

Сутринта допълзя разплакана от настъпилата мъгла. Прозорецът бе посипан от  капки сълзи.
Загледан през бисерния им цвят, съзирах в далечината строгия и снажен балкан, обладан от сивата и безразлична мъгла, която властно тържествуваше над мислите и сетивата.
Студената, сутрешна есен бавно събуждаше града.
На близкото дърво бе кацнал самотен гарван, чиито глас се чуваше в тишината.

 

Мъгла обхвана
заспалия град голям.
Гарван грачи.

 

 

© Николай Пеняшки - Плашков 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Пеняшки-Плашков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...