yotovava (Валентина Йотова)
2514 21017
Jun 5, 2022, 6:08 PM  

Мъгливо с разкъсана облачност 

  Poetry » Phylosophy
242 6 12

МЪГЛИВО С РАЗКЪСАНА ОБЛАЧНОСТ

 

Два щърка отдалече са дошли,

а хълмът зимния си шал отмята.

И пият жадно моите очи

зелените пунктири на тревата.

 

От друмите, които са пред мен,

единствен ми остана само този –

закърпено след бурята небе

и грейналите зад дувара рози,

 

изронената подивяла ръж,

проскубаната от молци дантела,

стакатото на пролетния дъжд

и жужкащите пчелни децибели.

 

Навярно не е много, ала знам,

че то изцяло и докрай е мое

и в сънищата ме пренася там,

где плаче вечер тъмното усое,

 

с три сенчици, връхлитащи връз мен –

които нощем дълго разговарят,

в шептежа на единствената свещ,

разплакана, сама-самичка – в храма,

 

с черешите, отрупани през май,

с аязмото и пукнатата стомна...

Къде остана този китен край,

щом как изглежда рядко си припомням?

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??