Аман от сълзливи любовни поеми,
правя схеми, а все нови проблеми.
Чета, търся, мисля и струвам,
сам да остана май ще рискувам.
И пак в рими пиша, говоря,
веч не знам и аз какво да сторя.
Може би всичко е до някакво време,
ех, тази любов - нужно и тежко ни бреме.
- Е.Т.
© Евгения All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
