Nov 8, 2016, 4:36 PM

Мъжката нежност

  Poetry » Love
494 0 2

Ехо е от пулса на сърцето.

Полъх е от дъно на душата.

Светлата усмивка на  лицето.

Ласкава комета опашата.

 

Тя е пухкавото на глухарче

и е плюшеното на дланта ни.

Глас, приятно галеш на другарче.

Тя е топлината на кръвта ни.

 

Тя е мило казаната дума.

Тя е топлата целувка само.

Оня чуден шепот, като шума,

или топло даденото рамо.

 

Тя е леко милване по буза

и целувка дълга по очите.

Бръкване със пръст под тънка блуза.

Лекото допиране в гърдите.

 

Тя- целувка топла по ръката.

Пръсти- плъзгащи се по косата.

Тя- бълбукането на реката.

Капката ни чиста от росата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...