МЪЖКИ ЦИКЪЛ
Целувам ти ръка, прекрасна моя,
а устните ми тръпнат в сладък грях.
Ще може ли лицето ти невинно
да се докосне някога до тях?
Поклон ти правя аз, прекрасна моя.
Поклон като в пиеса на Ростан
и искам да извикам много силно,
че от любов към тебе съм пиян.
Усмихвам се на теб, прекрасна моя,
със чувствата, събрани във едно.
И образа ти искам да извая
със четка върху бялото платно.
Отивам си от теб, прекрасна моя.
От твойта хубост много дълго пих.
Не вярвах, че ще мога да го кажа,
но вече ти се насладих.
Сега на друга същото ще шепна,
ще и направя сложен реверанс.
След нея може би ще има трета, пета -
един цикличен мъжки танц.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
