Sep 15, 2008, 12:01 AM

Мъжките цветя 

  Poetry
751 0 4
Днес цветята вечно ни припяват -
със звънкия си глас наперен, чист.
Поглеждам ги и нежно се прозявам,
и готов съм да напълня този лист -
с туй как самите те, цветята,
са символът на цял един живот.
Един живот, живян от непознати -
изродил се в зло, започнал от добро;
започнал от омайниче в полята,
откъснато от мъж за женска длан.
Покълнало, разцъфнало, разляло
неземната си красота ей там, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Random works
: ??:??