Мъжките цветя
Днес цветята вечно ни припяват -
със звънкия си глас наперен, чист.
Поглеждам ги и нежно се прозявам,
и готов съм да напълня този лист -
с туй как самите те, цветята,
са символът на цял един живот.
Един живот, живян от непознати -
изродил се в зло, започнал от добро;
започнал от омайниче в полята,
откъснато от мъж за женска длан.
Покълнало, разцъфнало, разляло
неземната си красота ей там,
където всички други вкупом цъфват.
Омайничето, казват - опиат,
от който всички ние дружно дъвчем,
готови да успеем в този свят.
Че с омайниче започват чудесата
във всеки мил любовен ден!
А после хвърляме го. Сменяме с мушкато
и пак в ръце държиме си цветче.
И къткаме го. Мислим, че е вечно,
понеже е върховен хорски пик.
И обикнали го, стъпкваме го вече,
а то надало страшен сетен вик
сгърчва се под старата подметка.
Мушкатото... оставяме в зандан.
И даваме напред със ясна сметка,
че изпълнили сме своя блян.
И да сложим край на всичко идва време -
с бегония изчезваме в нощта -
с лице-гранит. Изобщо не ни дреме,
просто казваме: "Поредната жена."
И тук простреля ме един въпрос всевечен.
И аз се спрях, дори сълза пророних.
Защо с омайниче започна тази вечер,
а завърши със мушкато и бегония?
със звънкия си глас наперен, чист.
Поглеждам ги и нежно се прозявам,
и готов съм да напълня този лист -
с туй как самите те, цветята,
са символът на цял един живот.
Един живот, живян от непознати -
изродил се в зло, започнал от добро;
започнал от омайниче в полята,
откъснато от мъж за женска длан.
Покълнало, разцъфнало, разляло
неземната си красота ей там,
където всички други вкупом цъфват.
Омайничето, казват - опиат,
от който всички ние дружно дъвчем,
готови да успеем в този свят.
Че с омайниче започват чудесата
във всеки мил любовен ден!
А после хвърляме го. Сменяме с мушкато
и пак в ръце държиме си цветче.
И къткаме го. Мислим, че е вечно,
понеже е върховен хорски пик.
И обикнали го, стъпкваме го вече,
а то надало страшен сетен вик
сгърчва се под старата подметка.
Мушкатото... оставяме в зандан.
И даваме напред със ясна сметка,
че изпълнили сме своя блян.
И да сложим край на всичко идва време -
с бегония изчезваме в нощта -
с лице-гранит. Изобщо не ни дреме,
просто казваме: "Поредната жена."
И тук простреля ме един въпрос всевечен.
И аз се спрях, дори сълза пророних.
Защо с омайниче започна тази вечер,
а завърши със мушкато и бегония?
© Валери Шуманов All rights reserved.
