Мъжкото сърце
Мъжкото сърце
Мъжкото сърце е бездна, пълна с болка...
Ако я видиш... имаш две възможности...
Или да си тръгнеш (което е по лесното)...
като тръшнеш вратата след себе си...
Или да останеш в бездната...
Той може да мине като торнадо през теб...
Да опустоши сърцето и душата ти...
Да останеш на пясъка гола...
премръзнала и свита на кълбо...
като пустинна роза...
която търси оазиса на душата си...
Може да те заведе в пещерата си...
Същата, като на Али Баба...
Пълна със злато и скъпоценности...
Където всичко е за теб...
Но не и той... него винаги го няма...
А ти ще си поредното му украшение...
Затворена и превърнала се в зла мумия...
но пазителка за съкровището му...
Може да те зарази със своето аз...
Да се загубиш в него...
Да слезеш на дъното...
да страдаш и да се търсиш...
без да се намираш... обезсърчена...
до невъзможност... защото той е великия...
а ти си лошата и непослушната...
детето което не знае как да живее...
и може винаги да бъде наказано...
Може и да си му всичко...
Снежанка... Спящата красавица... Богиня...
Болката може да изригне като вулкан от бездната...
А ти да си на върха му... да си лавата...
Да гориш с пламъка на страстта му...
Да се слееш с неговия огън...
Да се вплетеш в неговия свят...
Да дишаш и да споделяш мислите му...
Да спиш върху килим от цветя...
И да пиеш от душата му жива вода...
Биле да се стича по устните ти....
Жар да гори в душата ти...
Дали ще ти стигне живота...
Да се срещнеш с тези сърца...
И как да намериш последното...
Е твоята съдба...
И въпреки не спирай да търсиш...
Животът е живот...
когато е споделен между две сърца...
© АннаМари All rights reserved.
