Nov 1, 2010, 12:32 PM

Мъжът и в старостта остава воин

795 0 10

 

От всеки българин добре се знае:

животът ти за да се оправдае,

ако фиданка не си посадил,

би трябвало змия да си убил!

 

Овошки аз над сто съм засадил!

И толкова змии да съм убил!

 

По този показател, твърдо зная,

съм си заслужил мястото във рая!

 

Но аз и в старостта си не преставам

добро да правя, злото – да сразявам:

 

цветята във саксийките поливам,

а кацне ли комар – и го убивам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво!
  • Философски ме усмихна!!!
  • Ама за каква старост говориш? Не си ли разбрал, че поетите са войни на доброто и честта,както и посланници на любовта! Те нямат възраст и за тях времето не съществува! Поздрав!
  • Замисълът на произведението(не говоря за хуждожествите му качества) е толкова сериозен, че изисква много дълбок размисъл. Аз поне така го разбирам и те приветствам за теста(не текста), на който ни подложи.
  • Добър човек си, Ангаре!
    Добър човек и добър поет!
    Тези неща никой, никога не може да ти отнеме!
    Бъди!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...