Jul 27, 2007, 2:56 PM

Мъжът със всичките мечти 

  Poetry
768 0 7
Познаваш ме... От толкоз време...
За тебе не съм тайна вече аз.
Загадъчна, но споделена,
обичам да съм в твоя власт.

Душата моя тъмна и жестока
разгадал си... укротена страст,
мислите ми - властни, без посока
четеш... и казваш ги на глас.

Дълбока като океан съм.
За теб - ефирното небе.
Неуловимото ухание на роза,
неповторимо свидното дете.

Четеш ме бавно... Препрочиташ.
От погледа ми мислите разбрал.
За мене няма нищо по-красиво,
от тайната, че си ме разгадал...

Имаш ме... По всяко време...
И духом, тялом, нощ и ден,
дълбока, тъмна, неопределена,
превръщаш ме във път свой, осветен...

Луна - потайна, непокорна...
във мрачна доба, тъмен час,
аз светя като лист отронен,
желание, обгърнато със страст.

Аз тъмна съм, необратима...
Буйна, като разяреното море,
Ти - властен, силен, укроти ме,
като вълна да галя твоите нозе.

За теб Жена съм... мила, непокорна,
но Своя... ме нарече ти...
необяснима, нежна и съдбовна,
аз следвам теб - мъжът, дал всичките мечти...

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??