Feb 16, 2013, 9:51 AM

Мъжът в моя живот 

  Poetry » Love
840 0 6

Мъжът в моя живот

 


 

Беше греховно млад.

 

Синеок.

 

Беше нежен и силен.

 

И красив като бог.

 

Годините бавно дълбаха

 

бразди по лицето,

 

в душата.

 

Припламваха в тъмното

 

мълнии.

 

Валяха песенни дъждове.

 

И се възраждаше тревата

 

на разсъмване,

 

попила нови грехове.

 

И пак пълзяха пролетни мъгли,

 

И пак цъфтяха есенни кокичета!

 

Земята в бяло се обличаше.

 

А времето отлиташе, отлиташе!...

 

Животът много ни отне.

 

Но много повече ни даде.

 

И любовта не ни предаде!

 

Той

 

вече не е греховно млад.

 

Не е мой Бог - за мене е Съдба.

 

Не знам молитвени слова

 

и кръстен знак все още не умея.

 

Молитвата ми е езическа!

 

Пази го, Провидение,

 

от Злото,

 

неназовано и многолико -

 

нечакано!...

 

От него самия пази го понякога.

 

Дори и от мене!...

 

© Роза Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??