Мъката на художника
... Обезобразена душа с неразбрани мечти...
Хайде, художнико, рисувай ме - цялата!
Не със сълзи се откупват вини
и не със платна се забравя раздялата.
Извайвай портета ми (сякаш ти липсвам).
Рисувай очите във мъка (без цвят).
Няма ме вече. Но в душата ти жива съм.
Имай ме на картина - съвършено сама.
Гледай ме такава, каквато ме поиска -
далечена, студена, без емоции и грях.
Харесвам ли ти? Защото аз се чувствам унижена,
като художническа мъка, потънала във прах.
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
