Мъката на художника
Остави ме да бъда твоят художник,
твоят създател, твоята съдба,
седнал замислен пред своя триножник
те гледам: "Боже, каква красота!"
Как да рисувам очи, във които,
виждам и слънце, море, океан?
Гледат ме ту нежно, ту дяволито,
вечно от този поглед аз съм пиян!
Как да рисувам устните парещи,
с които изгаряш моята плът?
Устни, които са като макове алени
в нежна усмивка щом разцъфтят!
Как да рисувам коси кехлибарени,
буйни и силни, като див водопад?
Денем, като млада жарава запалена,
вечер, като залез над морския бряг!
Ще мога ли да бъда твоят художник,
твоят създател, твоята съдба?
Седнал замислен пред своя триножник
си мисля: "Боже, каква красота!"
© Мая All rights reserved.
