Мъко моя
Как искам тебе да изплача,
мъко моя, през сълзи.
Непокорна в мене влизаш
като неканен гост през моите врати.
Присядаш трудно във гръдта ми и си бреме.
И във нощите и във дните ми дори.
Налей ми, мъко, от спомените в чаша,
да пия от тъгата, що мъчи ми душата.
Да се разлее в мене чувството предишно,
дошло за малко, а оставило следи.
Да имам любовта му и съм сляпа,
макар да знам, че пак ще ме боли.
И нека си поплача и целуна тебе, мъко.
Дано отидеш си от мен покорна призори.
Оставила ми само обичта, с която
ще съм обичана, както никога преди.
Таня Кирилова
09.02.2008г.
© Таня Кирилова All rights reserved.
