Apr 20, 2013, 5:54 PM  

Мълчаливо

  Poetry » Love
851 0 0

Мълчи ли ти се с мен?

Да бъдем двама. Ще се усмихваме сами над чаши вино. Прекрасно е да пием във мълчание. Тогава не горчи, не е фалшиво.   Едно одеало, тихо разпилени косите ми по дясното ти рамо… аз онемявам щом се взреш във мене, да, жадна съм за теб… прегръщай само...   Без минало, без никакви въпроси, като начало леко и не ни се спира, ръката ми в ръката ти - във мен е песен, изпивай ме със поглед и не се напивай.   Аз зная, имаш хиляди причини да не поискаш да си помълчиш със мене. Една-едничка само - да поискаш. Кое ще е?... ще пиеш ли от мене...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...