Мълчана водица, мълчана

Poetry » Love

550 2 3

отпусна ми снощи геранът.

Изкъпал във нея луната,

послание бе ми изпратил.

Дали пък не крие магия?

Очи-кехлибар да умия,

лицето да светне до бяло.

Жадувайки моето тяло

ти с поглед не би го откъснал.

За блянове вече е късно.

За действия още е рано -

мълчана водица, мълчана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eleya (Елия)

Благодаря, момичета, за забележката. Ще помисля и променя.

2018-01-08T09:46:23+02:00
voda (Елица Ангелова)

Красива лирика!
Споделям забележката на Патриция...

2018-01-07T21:41:39+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Много ми хареса, но това "отпусна" боде очите.

2018-01-07T21:30:54+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0