Мълчана водица, мълчана
отпусна ми снощи геранът.
Изкъпал във нея луната,
послание бе ми изпратил.
Дали пък не крие магия?
Очи-кехлибар да умия,
лицето да светне до бяло.
Жадувайки моето тяло
ти с поглед не би го откъснал.
За блянове вече е късно.
За действия още е рано -
мълчана водица, мълчана!
© Елия All rights reserved.