От днес се уча да мълча!
Поглеждам да се върна пак.
Ще мина в ъгъла отзад,
и ще слушам твоя глас.
Може би ще се науча да мълча!
Позволи ми нужно ми е щастие,
не отказвай, имам нужда от това.
Помогни, ще си намеря мястото!
А как не искам да мълча!
Останал с мислите си сам,
търся липсваща частица.
Хайде, пускай ме да си замина...
© Юлиян Петков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
