Мълчание
Мълчание
Ти си като пустиня, самотна,тиха и плашеща.
Криеща хиляди загадки, в които секундите ти
живот се отброяват по пясъчен часовник, а
когато времето ти изтече, човек
остава завинаги в отвъдната ти власт.
Опитваш се да избягаш от всичко това, но е
необратимо, все едно си в сън, гонят те, но
не можеш да тичаш, все едно птица без криле.
Всеки ден си повтаряш, че можеш, а не искаш
да го сториш, не ти се тръгва, защото вече
всичко е отишло прекалено надълбоко.
Твоето мълчание всеки път се спуска към
мен. Вечно обсипана с него, оковало ме
е като неразрушима верига. Но както са
казали хората, когато мълчим, тогава искаме
най-много да кажем.
© Снежана All rights reserved.
