sparkle`f (Снежана)
9 4
Oct 22, 2007, 2:19 PM

Мълчание 

  Poetry
645 0 2

 Мълчание


Ти си като пустиня, самотна,тиха и плашеща.
Криеща хиляди загадки, в които секундите ти
живот се отброяват по пясъчен часовник, а
когато времето ти изтече, човек
остава завинаги в отвъдната ти власт.

Опитваш се да избягаш от всичко това, но е
необратимо, все едно си в сън, гонят те, но
не можеш да тичаш, все едно птица без криле.

Всеки ден си повтаряш, че можеш, а не искаш
да го сториш, не ти се тръгва, защото вече
всичко е отишло прекалено надълбоко.

Твоето мълчание всеки път се спуска към
мен. Вечно обсипана с него, оковало ме
е като неразрушима верига. Но както са
казали хората, когато мълчим, тогава искаме
най-много да кажем.

© Снежана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??