Мълчание
Мълчание
Безпаметно дълго мълчим в тишината.
Ти пиеш уиски, аз слушам дъжда.
Звъни се навън. Ти отваряш вратата –
на пица с маслини ухае нощта.
Последната хапка оставям на тебе
и с поглед замислен се връщам назад,
в далечното наше забравено време
на кино „Ариста” и люляков цвят.
Ти помниш ли как ме целуна във мрака
на всичките зрители гневни напук?
А сетне четир’сет минути те чаках
да купиш бонбоненорозов памук?
А снимката обща с пуловера ален,
с петното от вино на джоба отпред?
Забравил си всичко – концерта финален
на „нашата група” и първия ред.
Мълчиш... Ах, как искам да бъда цигара,
да бъда уискито скъпо пред теб.
За мен може би ще помислиш тогава,
ще сетя милувка, не поглед от лед.
Безпаметно дълго мълчим в тишината.
Ти пиеш уиски, аз слушам дъжда.
Звъни се навън. Ще отворя вратата
да влезе при нас тази нощ Любовта...
© Яна All rights reserved.
Все пак благодаря за мълчаливото възхищение 
