Apr 19, 2008, 4:42 PM

Мълчанието ми (Ако това е доказателството)

  Poetry » Love
1K 0 0
Гледаш през мен. Дори не засичаш очите ми.
Пак ли очакваш да ти кажа нещо?
Аз съм мълчаливата ти тръпка, онази тежка мисъл.
Аз съм всичкото за тебе, общо взето.

А всъщност имам много да говоря.
За себе си, за любовта за теб.
Но има страх във мен и ако го сторя,
ще се събудя утре сутринта без теб.

И предпочитам да понасям мълчаливо,
всяка рана в моята душа.
И да се усмихвам искрено щастливо
пред пресметливата усмивка на нощта.

И предпочитам заблудена да съм във очите ти,
или безразлична. Както щеш го наречи.
Да ми се надсмиваш във очите, колкото и да боли...
....
Предпочитам да те имам - наказание.
Бледа рана на моето лице.
Предпочитам да те имам - разкаяние...
... за доказателство дори душата взе.

Дано ти стига, вместо думи.
Че моето мълчание е всичко.
Колкото и нищо то да струва,
аз го купих, защото те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...