Jan 13, 2010, 9:00 AM

Мълчи поне сега, сърце

Poetry » Other

1.2K 0 9

Не искам нищо, само свойта тишина

и млъкнало сърце - несбъднати копнежи,

и погледи, замислени във свойта висина,

излишни станаха – безсмислени пълнежи.

Не искам нищо, само свойта тишина.

Не искайте със никого сега да я деля.

Ще стана тихо, много тихо пак на ранина

и своето кафе със самота ще споделя.

А нощем, щом отправя в тъмното небе

блуждаещо безпомощния поглед на дете,

не искам нищо, само малко тишина.

Но мълчи сега, мълчи поне сега, сърце.

ЕТ МАЧИБО 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)

Ведрина това не е мое разсъждение , а е заемка. Просто това е доста древна сентенция - до колкото знам доли библейски древна. Любов - кой знае какво е - ако за един определен жест е символ на любов за милиони може да не е. Всичко е индивидуалност. И в това е красотата на вселената.

2010-01-18T21:06:26+02:00
SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)

Ани твоите произвидения са красотата на тишината, така че няма как да я нарушиши

2010-01-18T17:58:56+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

красиво, сродно усещане....
в душата ми влезе...

2010-01-18T12:33:58+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Като изгубено дете, дано в тишината намериш себе си...

2010-01-18T10:24:45+02:00
Aneta_kz (Анета)

Тихо стъпвам...
На пръсти, за да не наруша тишината...
Много, ама много ми хареса!

2010-01-17T23:42:00+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0