Мълчиш, Любов...
Да, нека помълчим.
И само песента ни ще ни върне
там, дето няма вече да вървим,
там, дето няма вече да осъмнем...
Мълчиш, Любов...
а помниш ли, когато
говорехме си само със очи?
Безумно бе последното ни лято!
Как може любовта да замълчи?
Завинаги оставаш вътре в мен...
Завинаги оставам вътре в тебе...
Заравям всеки порив забранен.
Ще бъдем заедно,
........................ но в друго време.
Павлина Соколова
'2012
© Павлина Соколова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
