Мълниеносният мъж
МЪЛНИЕНОСНИЯТ МЪЖ
... библейска тишина виси
върху софийските квартали –
как искам твоите коси
ветрецът с обич да погали,
да мине първият тролей
и роклицата ти да вейне,
и аз да ти река: – Здравей! –
един случаен ненадейник,
нахълтал в твоите мечти,
на гръб понесъл своя залез,
навярно Бог ще ми прости,
че всички черги ти подпалих? –
че в черни нощи те мълвих
в пространствата несподелими,
или да те мълча във стих –
аз – мълния в кълбо от рими,
че вече нямам избор друг,
освен за теб да смъкна Рая.
Или – да отлетя на юг! –
без теб след птиците в Безкрая.
© Валери Станков All rights reserved.
