Mar 17, 2013, 3:43 PM

Мънички слънца

  Poetry » Love
863 0 6



Когато вечерта

започне да изпълва въздуха

със самота

и с четчица сребриста

луната светещи въздишки

по небето инкрустира,

се потапям в благостта

на две очи,

в които лотоси цъфтят,

а пеперуди

около тях танцуват.

Тогава,

върху дланите си

усещам мънички слънца,

с които искам

тебе да обсипя...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това ми звучи като написано за мeн! Ама... майчe нe e! Ами... остава ми да пожeлая на щастливeца, "да нe сe РАЗСEЙВА, ами да хванe да тe НАЦEЛУВА"!!! Тъй дe к'во сeга! Тука... мисля - си пак за 6-так!
  • Красотичка!!
  • Много, много нежно!
  • Прелестно!
  • Харесвам твоите звездни миниатюри, пълни с красота!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...