Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Jun 3, 2009, 9:18 PM

Мъничко 

  Poetry » Love
534 0 6

Аз мъничко от теб се уморих...

като трева от лятна буря,

полегнала на твърдата земя,

оставена на слънцето да я прежуря.

Понякога, разкъсвам се на две

до обед мокра, после - изгоряла,

ала на думите ти в лудия кипеж

учудващо е, че оставам цяла.

Като метличина съм – тихо синеока,

целувана от горски пеперуди,

събирам думите ти – милион,

дори звездите тихо ми се чудят.

Луната с хладната си длан

зави ме с шлейфа от сребро,

словата ти заспиват – непробудно,

като от хапче в лунното легло.

Сънувах, че съм с нови обеци,

люлееха ги гневните ти фрази,

ощипаха ме слънчеви лъчи -

една калинка по врата ми лази...

 

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??