Мъничко
Аз мъничко от теб се уморих...
като трева от лятна буря,
полегнала на твърдата земя,
оставена на слънцето да я прежуря.
Понякога, разкъсвам се на две
до обед мокра, после - изгоряла,
ала на думите ти в лудия кипеж
учудващо е, че оставам цяла.
Като метличина съм – тихо синеока,
целувана от горски пеперуди,
събирам думите ти – милион,
дори звездите тихо ми се чудят.
Луната с хладната си длан
зави ме с шлейфа от сребро,
словата ти заспиват – непробудно,
като от хапче в лунното легло.
Сънувах, че съм с нови обеци,
люлееха ги гневните ти фрази,
ощипаха ме слънчеви лъчи -
една калинка по врата ми лази...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
)))
