Мъничко завист
Понякога завиждам на реките,
за тяхната вродена свобода,
понякога завиждам на сълзите,
пленяват ме със свойта чистота.
На звездите завидяла съм отдавна,
за тяхната неземна красота,
защото мислех си тогава,
че чист и непокътнат е света.
Не завиждам на хората само,
те имат от всичко по малко,
но захвърлят го често през рамо,
а после повтарят си "жалко".
Един без цена се продава,
защото така е рещил,
друг и през Ада минава,
Господ не му е простил!?
Всяко нещо се продава,
зависи от цената му, нали,
нещастието всички оправдава,
задето са с изкуствени души...
........................................................
Понякога завиждам на дъжда,
за силата, с която ни пречиства,
за миг по-светъл е света
и сякаш нова страница отлиства.
© Може би закъсняла All rights reserved.
