Sep 10, 2015, 5:40 PM

Мънисто

  Poetry
561 0 0

Мънисто


Аз съм мънисто, нанизано
върху извивките на твоето име.
Ти си толкова, толкова близо,
сякаш вечно била си край мен!


Вече нямам чувства претегляни,
зад гърба ми стои лабиринт.
От искрата в нашите погледи
цяла Вселена ще се роди.


Аз съм мънисто, нанизано
върху извивките на твоето име…
Хиляди неща ще си кажем,
а след тяхното ехо, заедно ще помълчим.

 

------------------------------

Това е последното стихотворение от стихосбирката "Догонвайки небесносиньото".

 

Който иска може да си я изтегли безплатно от тук:

http://knigite.bg/ebooks/ebook.php?pid=256

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...