Jan 29, 2007, 1:44 PM

Мъртва любов

  Poetry
1.2K 0 4

Мъртва любов

 

Отново с болки в главата,

отнасям се в тежък сън,

след дълго ронене на сълзи

по моя скъп и обичан  любим.

 

Убил бе той в мен

последната надежда да обичам.

И от този мрачен ден

аз няма в любов да се вричам.

 

Ще бъда груба и безразлична,

ще разбивам влюбени сърца,

ще бъда арогантна и егоистична,

докато не намеря покой в смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано заканата ти не се превърне в реалност! Колко ли пъти още ще срещаш любовта?- пожелавам ти го! На мен ми допада- поздравления!
  • Темата е изпълнена чудесно от автора.
    Поздрав!
  • Мистерия на бъдещето и миналото,пропито с тежест..и двете повлияни са едно от друго,вкусът познат често ни припомня..но това е само част от душевни и физически преживявания,предубедеността би довела само до емоционални лишения и невъзможност за правилна преценка...
  • ох,добре дошла в клуба!само, че
    Ще бъда груба и безразлична,
    ще разбивам влюбени сърца,
    ще бъда арогантна и егоистична,...
    няма да стане ей така като си го казваш.ще стане от само себе си-само се наблюдавай.Иска ми се да ти кажа "недей,вярвай!", но на себе си не мога да го кажа,а какво остава теб да убеждавамсамо знай, че много хора сме такауспех в любовта ти желая,все пак!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...