Jan 9, 2009, 12:06 PM

Мъртви са цигулките 

  Poetry » Phylosophy
828 0 8
Видение... събудено във мрака,
разкъсано от плачещи мечти,
потъпкана трева, изсъхнал крясък,
загнездено в съзнанието... мълчи.
Мълчи... когато, трябва да говори,
загърнато... с преплетени слова,
нахапва дните, дяволски копои,
вековна приказка, за скитащи деца.
И светлината... е попила в тъмнината,
като воал покрива, моите следи,
объркана... в поредната "заплаха",
рисувам бъдеще... изписани очи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??