Мъртви са цигулките
Видение... събудено във мрака,
разкъсано от плачещи мечти,
потъпкана трева, изсъхнал крясък,
загнездено в съзнанието... мълчи.
Мълчи... когато, трябва да говори,
загърнато... с преплетени слова,
нахапва дните, дяволски копои,
вековна приказка, за скитащи деца.
И светлината... е попила в тъмнината,
като воал покрива, моите следи,
объркана... в поредната "заплаха",
рисувам бъдеще... изписани очи.
И крайна е Луната в своя образ,
небрежна в нощите, убива тя звездите,
внушени мисли... мъртви са цигулките,
отпуснати тела... израждат дните.
И красотата се присмива... облекчена,
и вярва в себе си... макар и нереална,
във заклинанията, е някак променена,
сама на път отправям се... това е тайна.
разкъсано от плачещи мечти,
потъпкана трева, изсъхнал крясък,
загнездено в съзнанието... мълчи.
Мълчи... когато, трябва да говори,
загърнато... с преплетени слова,
нахапва дните, дяволски копои,
вековна приказка, за скитащи деца.
И светлината... е попила в тъмнината,
като воал покрива, моите следи,
объркана... в поредната "заплаха",
рисувам бъдеще... изписани очи.
И крайна е Луната в своя образ,
небрежна в нощите, убива тя звездите,
внушени мисли... мъртви са цигулките,
отпуснати тела... израждат дните.
И красотата се присмива... облекчена,
и вярва в себе си... макар и нереална,
във заклинанията, е някак променена,
сама на път отправям се... това е тайна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
