Мъртво сърце
Днес как да ти кажа,
защо е душата ми мъртва,
как болката мина,
а сърцето не бие тъй диво.
Не стене,
когато отива си зимата в мене?
Днес,
славеят пее, а очите немеят,
устните смеят се, а гласът ми трепери
и виждаш уж всичко, а празно е в мене.
До плътта ти гореща, мойта плът само имаш.
На посоки чертаеш ме, а ме търсиш все твоята
Случайно откриваш ме!
Грешница в свята нощ.
На циника в усмивката,
на лаика в мечтите,
на скалите съм в процепа.
В душата все мокро е.
Не тръсиш, не искаш.
Аз ще дойда сега.
Не защото ме викаш!
Не защото боли,
а защото в мене си
и без теб ме боли.
© Радка Иванова All rights reserved.
