Мързел
Жената ме нарочи, че съм мързел!
Майтапът й съвсем не бе учтив.
Не знам защо, аз много й се вързах.
Та аз не бях изобщо мързелив!
Понеже, аз отглеждах злобно куче,
тя искаше да ставам точно в пет.
И в утрините сам да го обуча,
да пуска в храсталаците секрет.
А след това, наместо да си лягам,
тя искаше да правя с нея крос.
В софийските предградия да бягам
със темпото на истински матрос.
Пък след това, завърнали се вкъщи,
тя искаше да меся с нея кекс.
Под лицеви опори да се мръщи,
а след това да пие невробекс.
Реших да й докажа, че съм свестен!
Разхождах песа, бягах като луд!
Но с кекса - бях напълно неуместен,
макар и да полагах доста труд.
Изкарахме без мързел - две недели!
Животът ни напълно се стъжнѝ!
И мързелът ми - мътните го взели -
го върнахме обратно на зори.
Сега съм пак със старите си нрави.
Закусваме редовно топъл кекс!
Сто лицеви опори дневно правим,
и никога не пием невробекс.
Вдъхновено от Георги Коновски.
Юри
Йовев
Март
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
