Мързеливата Сврака
Мързеливата Сврака
Пролетта дошла в гората
Цъфнали навред цветята
Ручейчета сладкодумни
Бягат по пътеки стръмни.
Птичките от юг долитат.
Весело гнезда заплитат,
а на Свраката свидлива,
цялата гора е крива.
-Лястовицата е пак
с моден,лъснат,черен фрак.
Тоз досаден Чичопей,
с нова риза се белей.
По чужбината пътуват
и от там си пазаруват.
А пък аз съм зима лете,
все със черното елече.
И решила наша Сврака
Друга зима да не чака,
а на юг да отлети,
още в есенните дни.
Тръгнала да поразпита
как до Юга се долита.
Щъркел гледа дългокрак,
с клюн потраква трака-трак.
-Щърко знам че си юнак.
Гледам имаш нов калпак.
Я кажи на мене ти
как до Юга се лети?
-О това е дълъг път.
Смее се на глас Щъркът.
-Тръгнеш ли веднъж на там,
няма връщане на зад.
Имало е бурни дни,
град и дъжд да ни вали.
А понякога орлите
ни нападат в планините.
Свраката престъпя важна
-Имам аз гърбина снажна.
С моите крила големи,
не ще имам аз проблеми.
-Я кажи ми по- добре
колко време ти отне,
работа да си намериш
и да почнеш да печелиш?
-Там зависи що умееш.
Да танцуваш или пееш.
Аз по къщите разнасях.
Бебетата им донасях.
Слуша Свраката с вълнение.
Вече губи тя търпение.
-Искаш да ми кажеш ти,
че за някакви пари,
трябва месец да летя
да работя и да спя.
Икономии да правя?
Че то де му е колая?
Щъркът вдига рамене
-Вярно трудничко си е.
Свраката го гледа странно
"Тоз побъркал се е явно"
Тук си Свраката остана.
Без пари и без премяня.
За работа неще да знае.
Денонощно тя се шляе.
На аванта все яде,
а понякога краде
© Dena Spyrou All rights reserved.
