На...
На...
Не си ми длъжен с абсолютно нищо.
И аз, за щастие, не съм ти длъжна.
Посоката превърнахме в окръжност,
домът - във клада (вместо в огнище).
Прахът на делниците ни затрупа.
Под него всичко изсивява.
Зърното - пръснато. Прибрана - плявата.
Не безпричинно. Всичко е с причина.
Но да делим вината - не си струва.
Държим се на едничка струна.
Като се скъса - ще замлъкнем чинно.
Не е беда - не съм ти римата.
Различен ни е ритъмът на дишане.
Не сме си длъжни с абсолютно нищо.
Освен с това, което се нарича Истина.
© Маргарита Йорданова All rights reserved.
