На...
Докоснах те и в копнежи се превърнах,
почувствах те и твойта самота,
света си заради тебе преобърнах,
погледнах те и заобичах пак света.
Написах те в безсмъртните поеми,
които нощем краднеха от мен съня,
вглъбих се в тебе, дявол да ме вземе,
и май отново чувствам похотта.
И май отново се събуди в мен хлапето,
което опозна смутено любовта,
неопетнено, тъй невинно, клето,
с очи отворени поглъщащо света.
Това съм аз - наивен, прозаичен,
това си ти - божествена, велика,
прости ми ти стила циничен,
за другото душата ми попитай...
почувствах те и твойта самота,
света си заради тебе преобърнах,
погледнах те и заобичах пак света.
Написах те в безсмъртните поеми,
които нощем краднеха от мен съня,
вглъбих се в тебе, дявол да ме вземе,
и май отново чувствам похотта.
И май отново се събуди в мен хлапето,
което опозна смутено любовта,
неопетнено, тъй невинно, клето,
с очи отворени поглъщащо света.
Това съм аз - наивен, прозаичен,
това си ти - божествена, велика,
прости ми ти стила циничен,
за другото душата ми попитай...
© Христофор Тодоров All rights reserved.
Хареса ми стиха, много!