На ада в няколкото кръга
Прибрах се, тя беше "взела" вана,
облечена ме чакаше и пушеше цигара...
А, тя ли?! - Казваше се Анна,
може ли човек да я забрави.
Обичах я всецяло и навеки,
а днес бе странна, някак уморена,
сляла се със белите тапети,
тъжна, някак примирена...
В мене нещо сякаш се препъна,
в стена от... мъка и вина,
някаква камбанка звънна,
нашепваща ми лоша новина.
Погледнах я в очите, олюлях се,
попитах в упор: - С него ли преспа?
Погледна ме, поколеба се,
наведе поглед и прошепна... ДА!
И лумнаха в очите пламъци,
изпепелиха моята душа,
сринаха се всички замъци,
градени със сапунена вода...
Каквото и да бе се случило,
тя беше... там, тя бе при мен,
нещото се беше случило,
а аз изглежда нямах ден...
А истината, толкова я исках,
а тя в сърцето ме наръга,
не я изпусках, силно я притисках...
Защо? Защо не ме излъга?!!!
Да знаеш... лошо,
да не знаеш... също,
не хвърляш гордостта си в коша,
тръгваш и... не се обръщаш!...
И болката във вените потича,
и съм на ада... в няколкото кръга!!!
Тръгнах си, но... я обичах,
и питах се... Защо не ме излъга?...
© Валентин Желязков All rights reserved.
