На Ангел Кънчев
Той бе ангел навъсен.
И пред чужди и свои
все блестеше с ума си,
с този дух неспокоен.
Не за почести скъпи,
а за българско право
бе готов да настъпи
по опашката дявола.
Този дявол - страхът ни,
дето в нас се оглежда,
дето прави безпътни
всеки зов и надежда...
дето гази нелепо
тази истина проста:
Свободата е крепост,
изградена от кости.
Но е толкова плитка
паметта ни ранена:
вместо истински битки
помним гнусни измени.
И отдавна, отдавна
поделен е животът:
от бесилото славно -
до куршума в челото!
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
