На арената всичко е ясно
То беше малко, слабо и ранимо,
а те с претенциите на Върховен съд.
Сърцето им говореше със светли рими,
но те не стигаха до мъртвата им плът.
И хвърлиха това сърце на псетата
озъбени по-злобно и от тях,
разумните, венеца на планетата,
с претенции за вечност... но от прах...
А после седнаха на кралските си ложи
развратно вперили в арената очи.
Не хора, демони в човешки кожи,
със камъни във своите гърди.
И глутницата налетя... но вместо зъби
във него да се впият, да разкъсват,
те го покриха със милувки вълчи, груби,
и сякаш плачейки започнаха да вият...
А пък тълпата грозна, недоволна, озверена,
разтреля ги, но тъй и не разбра,
че там, на голата и кървава арена,
убита падна... тяхната човещина...
10.12.2019.
Георги Каменов
Вдъхновено от стихотворението "***" на Patrizzia (Надежда Ангелова). И тъй, като тя има доста стихове озаглавени по този начин, реших, че е добра идея да го сложа и него тук.
***
"За бога, хора, викайте кучкарите,
бездомното сърце да заловят,
треперещо и гладно спи по гарите,
в очакване на дерайлирал влак.
Молете се да бъдат здрави мрежите,
то няма дом във вълчия ви свят,
мъртви са мечтите му, копнежите,
последна милост - нека го приспят."
Благодаря от сърце и душа на Надежда за вдъхновението и ще добавя с абсолютно чиста съвест, че по моите критерии за поезия, този стих го слагам не само сред най-доброто, което съм чел в поетичните сайтове, но и изобщо сред тази поезия, до която съм се докоснал!
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря сърдечно за подкрепата, Гавраиле.
-
Много добре написано.Гласувах веднага!
-
Радвам се да те видя тук, Марко.
Пепи, и твоята компания ми е приятна винаги, а тук в добавка откривам и бонус, много стойностен коментар.
Вили, зарадва ме с подкрепата си.
Благодаря, приятели! -
Силен стих! Поздравления! Гласувам с удоволствие и успех!
-
РодЕн на ешафода с факла в ръка!
Гладиаторите всяка вечер са заспивали с надеждата на другия ден да са на арената - или да се освободят, или да умрат, животът в робство е бил непосилен за волните им души, а смъртта дори и тя за тях е била освобождение от робското очакване.
Много силна творба! -
Невероятно стихотворение си написал, човече !
Поздрави за силната творба, Георги ! -
Мария, благодаря за високата оценка 🌹🌹🌹
Мерси и на теб, Цвети 🌹🌹🌹 -
Разкошни две стихотворения! Поздравявам ви с възхищение! Успех, Георги!
-
Разтърсващо!!! Обездуми ме, Гош... Поздравявам и двама ви с цялото си възхищение! Глас от мен!
-
Росилина, ще съм абсолютно честен! Когато получа подобен коментар с такива суперлативи, се чувствам неудобно. Имам чувството, че съм абсолютно недостоен за тях, все пак съм само един драскач, при това, доста често обвиняван и в графоманство.
Надежда, отговорът ми на твоя коментар, някак си се преплете с горния ми такъв. Поради това, че ми е неудобно да получавам оценки, подходящи за наистина доказал се поет, аз давам такива на чужди творби, едва няколко пъти годишно. Самият факт, че го правя за твоя стих, казва всичко!
Мариана, радвам се, че възприемаш така това ми стихотворение.
Благодаря от сърце и душа, момичета 🌹🌹🌹 -
Избягаха ми думите, Гош! Едно простичко благодаря, от кучешкото сърце...Съвсем по човешки! Не за суперлативите, за хубавия и силен стих, който ми подаряваш. Ще заобичам празниците...Под елхата ми подаръци, бисерни...
-
Зашеметяващо! Могъщо! И...Човешко! Браво, Георги!
-
Благодаря за чудесния коментар, Розали.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
