На арената всичко е ясно
То беше малко, слабо и ранимо,
а те с претенциите на Върховен съд.
Сърцето им говореше със светли рими,
но те не стигаха до мъртвата им плът.
И хвърлиха това сърце на псетата
озъбени по-злобно и от тях,
разумните, венеца на планетата,
с претенции за вечност... но от прах...
А после седнаха на кралските си ложи
развратно вперили в арената очи.
Не хора, демони в човешки кожи,
със камъни във своите гърди.
И глутницата налетя... но вместо зъби
във него да се впият, да разкъсват,
те го покриха със милувки вълчи, груби,
и сякаш плачейки започнаха да вият...
А пък тълпата грозна, недоволна, озверена,
разтреля ги, но тъй и не разбра,
че там, на голата и кървава арена,
убита падна... тяхната човещина...
10.12.2019.
Георги Каменов
Вдъхновено от стихотворението "***" на Patrizzia (Надежда Ангелова). И тъй, като тя има доста стихове озаглавени по този начин, реших, че е добра идея да го сложа и него тук.
***
"За бога, хора, викайте кучкарите,
бездомното сърце да заловят,
треперещо и гладно спи по гарите,
в очакване на дерайлирал влак.
Молете се да бъдат здрави мрежите,
то няма дом във вълчия ви свят,
мъртви са мечтите му, копнежите,
последна милост - нека го приспят."
Благодаря от сърце и душа на Надежда за вдъхновението и ще добавя с абсолютно чиста съвест, че по моите критерии за поезия, този стих го слагам не само сред най-доброто, което съм чел в поетичните сайтове, но и изобщо сред тази поезия, до която съм се докоснал!
© Георги Каменов All rights reserved.
