Посрещам утрото със песента на птици,
с милувката на пурпурни лъчи.
Изгарящ спомен - две зеници,
усмивката на твоите очи.
Като сън отминаха години,
случайна среща - поглед на дете -
нашепва скъпото ти име,
в луд бяг препуска моето сърце.
Събуждам се със песента на птици,
с ухание на цъфнали цветя.
Докоснах те, целунах две звездици -
очичките на твойта дъщеря.
© Райна Недялкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
