Посрещам утрото със песента на птици,
с милувката на пурпурни лъчи.
Изгарящ спомен - две зеници,
усмивката на твоите очи.
Като сън отминаха години,
случайна среща - поглед на дете -
нашепва скъпото ти име,
в луд бяг препуска моето сърце.
Събуждам се със песента на птици,
с ухание на цъфнали цветя.
Докоснах те, целунах две звездици -
очичките на твойта дъщеря.
© Райна Недялкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
