Sep 21, 2008, 11:01 AM

На баба 

  Poetry
2191 2 25

Пристъпвам към детството в твоята къща,

отваря се старата порта,

ти пак се полюшваш и с обич прегръщаш,

пак гониш в очите умората.

Ухае градината още на младост, 

цветята ти още са хубави,

ръцете ти само са сбръчкани, бабо,

и някак до грубост отрудени.

Прегръща лозата любима люлка,

тежат й узрелите гроздове,

и тя като тебе отдавна е тука -

затова ли е селото  Лозово?

Зад мен се притичва към тебе сестра ми

и двойна е твоята радост,

изваждаш от своите празнични сладки

и с хапка любов ни даряваш.

А вуйчо откъсва от твоята гордост,

нареждаме чудна трапеза...

 Ти още си  сила - на възраст преклонна

във скромни, памучни одежди...

 

 

 

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??