На баба
Пристъпвам към детството в твоята къща,
отваря се старата порта,
ти пак се полюшваш и с обич прегръщаш,
пак гониш в очите умората.
Ухае градината още на младост,
цветята ти още са хубави,
ръцете ти само са сбръчкани, бабо,
и някак до грубост отрудени.
Прегръща лозата любима люлка,
тежат й узрелите гроздове,
и тя като тебе отдавна е тука -
затова ли е селото Лозово?
Зад мен се притичва към тебе сестра ми
и двойна е твоята радост,
изваждаш от своите празнични сладки
и с хапка любов ни даряваш.
А вуйчо откъсва от твоята гордост,
нареждаме чудна трапеза...
Ти още си сила - на възраст преклонна
във скромни, памучни одежди...
© Яна Вълчева All rights reserved.
