На баба... на дядо - Възпитателите ми !
На баба... на дядо...
(на баба... на дядо,
на тези, които ме направиха човек!
... за безкрайната ми обич към ВАС
... думите, годините, стиховете и листата няма да ми стигнат,
за да я изразя!!!)
Колко много болки във вас чернеят
Страдания и мъки дните ви изпиват
В косите ви старите спомени сивеят
А сълзите ви в уморените ръце попиват
Скромен живот мъки и лишения тежки
И по-малко радост вашия път са чертали
въпреки това държали сте се всечовешки
запазили сърцата си благородни кристали
Зная че не така представяли сте си старините…
като всеки друг мечтали сте за мир и спокойствие
ала знайте аз с гордост оценявам ви добрините…
направихте ме човек и възпитание дадохте ми Вие
На Бог се моля за вас здраве и живот да ви подари
Да сте дълго до мен да се радвам на вашите усмивки
Радости да прати в дните ви и със сили ви да дари
защото обичам когато обсипвате ме с вашите милувки
За любовта ми към вас плитки са ми океаните
Благодарността ми безкрайна е като времето вечно
Привързаност изпълва ме огромна като балканите
Вселената е граница на уважението ми най-сърдечно
Бабо дядо… много силно сега ви прегръщам…
на безкрайната ви доброта с обич ще отвръщам
Глава пред вас прекланям и целувам ви ръцете
Моля ви за прошка… и с усмивка ме благословете
Благодаря ви!
Обичам ви!
© Дияна All rights reserved.
