Dec 20, 2018, 1:45 PM

На бал сред звездите

  Poetry » Other
653 5 12

Нощ е! Ела, подай ръка

ще ходим на бал...

там сред звездите!

Когато две сродни души

се преоткрият,

те преминават

през времето

и през пространството

и се докосват със любов...

Ето, виж балната ми рокля

със избродирани звезди,

ефирна е - и тъй красива

и тъй приказно блести!

В косата си съм вплела

звездна роза - виж само

как преливат цветовете

и трепти по нея светлина.

Звезден вълшебен прашец

се разпилява и докосва

нашите души...

Ела, нека ти покажа

една галактика

от звездна красота!

Тъжен си?

Защо мълчиш...?

Наслади се на всемира...!

Ето, дочува се ефирна песен!

Ела, преди да се събудя...

Ела и нека потанцуваме

на бала сред звездите!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Руми, благодаря ти за прекрасния коментар!
  • Случайно минавах от там, покрай звездната галактика и видях танца, който ме очарова! Поздравявам те, Кате!
  • Веси и Мария, благодаря ви от сърце за толината и хубавите думи!
  • Чудесно е, Катя! Звучи различно! Красиво е! Поздравления!
  • Толкова е нежно и красиво, че и ми се прииска да потанцувам ... Поздравления, Катенце!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...