На баща ми
Прагът на бащината къща...
Зад него днес я няма мама.
И само спомен тук ме връща -
незарасла рана.
От планината тате есен слиза,
с гегата подир стадата
и пътят му до равнината стига,
там, дето на гурбет замина батя.
Аз спомен пазя за герана
със селските моми край него
и цветето, което откраднах
и него времето отне ми.
Насън аз само тук се връщам
пред портите, обрасли с бурен
и тихо в мене се промъква
печал по свят, навек изгубен!
Зад него днес я няма мама.
И само спомен тук ме връща -
незарасла рана.
От планината тате есен слиза,
с гегата подир стадата
и пътят му до равнината стига,
там, дето на гурбет замина батя.
Аз спомен пазя за герана
със селските моми край него
и цветето, което откраднах
и него времето отне ми.
Насън аз само тук се връщам
пред портите, обрасли с бурен
и тихо в мене се промъква
печал по свят, навек изгубен!
© Таня Панайотова All rights reserved.
