Jan 24, 2009, 1:16 PM

На баща ми 

  Poetry » Other
779 0 2
Тази побеляла
от първия паднал сняг,
тихо стои си къща,
безмълвна и празна,
обгърната в гробовна тишина.
Не чува се ни звук, ни глас.
Не чува се шепот,
сякаш замлъкнало е всичко в смъртен захлас.
Помня денем гласа му.
Помня нощем съня му.
Топлината му и неговата светлина.
Тъгата му и неговата доброта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нези Икономова All rights reserved.

Random works
: ??:??