Feb 12, 2017, 7:32 PM  

На брат ми

  Poetry » Other
1.2K 0 0

За брат ми аз реших да пиша.

Случайно, да, като да пусна фиша.

За брат ми, на брат ми.

Не за куче, къща или астронафти.

 

Най-милият е той,

но – в много голям застой.

Застой, наказание или?

Наказан да бъде цял живот в бодли.

 

Бодли, не като на роза,

А с много лоша диагноза.

 

Откак роди се той

сякаш навън беше порой.

А кога роди се дете,

животът принципно пее.

 

За него живота заплака,

не му позволи да изчака влака.

Жив е той, жив,

но сякаш останал в някакъв архив.

 

Лошо ли е това, което ще кажа.

Когато разбрах, живота ме смаза.

Но продължих, като го доближих.

Ангел, неземен, красив,

но сякаш чуждоземен масив.

 

Мечта една си имам аз,

един ден да бъде като нас.

Но неудоволетворена мечта.

Но какво от това,

в крайна сметка побеждава любовта.

 

Любовта, семейна,

обичта, чудодейна.

Всичко ми е той

в този вечен застой.

 

Не обичам лесно,

но него обичам честно.

Макар и да не съществува такава любов,

вярвам, че Господ е върбов.

 

Защо намесвам върбата тук,

не за да правя напук,

а за да покажа, че обичам

брат си, и не отричам!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Евгениева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...