На брега

Poetry

472 0 0

Вървя по брега.

Бурно морето реве.

Сигурно ще вали.

Вълните морно полягат на плажа,

изплюли мокрия пясък.

Няма и следа от топлия юли.

Старата лодка подгизнала,

празна стои.

Бои се от лютата зима.

Веслата невзети тъгуват,

любимата песен в нощта не звучи!

Топъл шал небето намята.

Морето заспива.

Допивам поредната чаша сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0