May 9, 2012, 4:45 PM

на брега 

  Poetry » Love
643 0 0
На брега висок, усамотени,
попревити, старите върби
клони са провесли уморени
над сребристобелите води.
А над тях разчувствана луната
посребри ги с мека светлина.
В унес глъхне призрачно земята,
потопена в сънна тишина.
Тука някога със теб седяхме
в сенките на същите върби,
тихичко прегърнати шептяхме
своите песни, блянове – мечти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Random works
: ??:??