Aug 29, 2010, 4:13 PM

На бъдещите

  Poetry
871 0 4
Здравейте, Бляскави Щастливци!!!
Вий сложихте ръка върху смъртта!
И ний дерзаехме, не бяхме мързеливци.
Безсмъртни сте, на Вас оказа се честта!!!

И в нас трептеше святата мечта
нетленни да са нашите тела.
Творецът ни презря, не ни избра -
тъй грешни бяха нашите дела!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явление All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приемам забележката. Основателна е. Трябваше -/презря/ да го сложа в кавички.
  • "Творецът ни презря" - Ей това не мога да го разбера как е станало. Понеже Творецът не ни обича заради делата ни, а защото сме негови чеда. Така че, не е лошо стихотворението, но не приемам посланието му за себе си.
    п.п. Прощавай за острата реакция от първия ред.
  • Това послание ще остане във Вечността!!! Браво!
  • И десет хиляди от ляво на тебе и дрсет хиляси от дясно.........

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...